Ще разгледаме един пример с предлаганите от нас модули с размери ширина 0,70 м и височина 1,50 м. За изграждането на една покривна система с мощност от 3000 вата са необходими 20 модула х 150 вата или 40 х 1,05 = 21 м2. На пръв поглед нещата не звучат много, но трябва да се направи анализ на самият покрив. Например приемаме, че имаме изцяло южна равнина на покрива. Нормална практика е в един ред без прекъсване на шините да се поставят до 8 модула, следователно това прави 5,6 метра. Между отделните модули трябва да има въздушна междина от поне 5 мм за подобряване на вентилацията на самите модули. Така шината на един ред е 6 м. Във височина трябва да имаме 4 реда х 1,50 м или 6 м. Отново има междина за профилите в хоризонтална посока и така височината става 6,02 м. Анализът който сме правили до момента показва, че това са едни от най-големите стойности, които могат да бъдат монтирани на четирискатни покриви. Ако същият този модел го превърнем в тегло то става 20 х 13 кг .= 260 кг За алуминиевите профили, скобите и винтовете да сложим още 100 кг така цялото тегло става 360 кг. Средното тегло на м2 става 16 кг което е три пъти по-малко от теглото на циментовите керемиди например. При двускатен покрив равнините обикновено са с по-големи площи и може да се инсталират мощности до 5 кВ..
При равен покрив и при наземна централа нещата стоят малко по-различно. Там се използват триъгълни скоби с наклон от 30 градуса, върху които се поставят хоризонтални профили които държат съответните модули. Най-добре показатели дават, когато са в един ред модулите. Нека се върнем на нашият пример – 20 модула по 0,70 + 0,005 м = 14,0 м. Такъв равен покрив може да намерите само при някой промишлена сграда. При наземна система този размер не е проблемен стига да е с южно изложение. Какво обаче става ако не разполагаме с достатъчно място. Инсталацията се прави на редове. Оказва се обаче, че зимните месеци поради малкият ъгъл на траекторията на слънцето се получава засенчване на редовете. При 30 градуса наклон на модулите разстоянието между два реда трябва да бъде поне 2,83 м. Отново за нашия пример ще се получи 4 реда по 10 модула. Тогава площта, която ни е необходима е ширина 6,10 м а дълбочина 4 реда по 1,04 м + 3 (празните полета между редовете) х 2,83 м = 12,65 м. Следователно са ни нужни 77,16 м2 за същата централа с мощност от 3000 вата.
Какви мероприятия трябва да се предприемат за покриван и наземна система?
При наземна система е възможно да се отлеят предварително бетонови стъпки в земята, които да са добре нивелирани и да бъдат с тегло поне 40 кг на брой модул. Триъгълните скоби се захващат с анкерни болтове за добре изсъхналите бетонови блокчета и по този начин се гарантира ветровото и снеговото натоварване.
При равен покрив вече трябва да се вземе в предвид височината и ветровото натоварване. При инсталации с височина до 10 м баластното натоварване на брой модул е мин 60 кг на модул, а при височина от 10 до 15 м вече става 90 кг на модул. Оказва се в нашият пример, че за 40 модула трябват баластни тегла в размер на 2400 кг и 3600 кг за по-високо монтиране. Това вече е сериозно натоварване и е редно да бъде съобразено с конструктивното решение на покривната конструкция.
В заключение можем да обобщим – до 5 кВ системи могат да се изграждат както на покрив така и наземно. Над тези мощности за предпочитане е наземно изпълнение
При нея модулът се свързва с зареждаш контролер, който зарежда акумулаторна батерия. Ако Ви е необходимо захранване на постоянен ток ползвате директно. Ако не с помощта на инвертора отново получавате променлив ток. Този вариант се използва за ниски по мощност потребления – например енерго спестяващи лампи от 5 до 21 вата, радио и ТВ приемници (един цветен 29 инчов ТВ консумира около 100 Вата, водни помпи в шадравани до 100 вата, мотори на ПВЦ щори и други. Този вариант е подходящ за места, където нямате връзка с преносната мрежа – примерно на изглед в планината, на море ако сте извън населено място или къмпинг.