Всички публикации от Радославов

Контролери Steca Solarix PRS

Контролер за 12 и 24 волта с нощна функция
Контролер за 12 и 24 волта с нощна функция

Контролер Steca Solarix
PRS1010, PRS1515, PRS2020, PRS3030

Контролер от среден клас, с вградени функции за защита, без измерване и управление. Визуализация със светодиоди. Модификация 10, 15, 20 и 30 А. Възможност да се програмират параметрите с дистанционно.

Технически характеристики

Ръководство на български език

За цени натиснете тук

Новият контролер Steca Solarix PRS впечатлява с модерен дизайн, висока производителност практична индикация и изключително атрактивна цена. Светодиоди с различни цветове дават информация за нивото на заряд на акумулатора. Модерен заряден алгоритъм гарантирана оптимална работа на батерията. Контролера Solarix PRS е снабден с електронен предпазител осигуряващ необходимата защита на уреда.Неговата работа се базира на серийния принцип, разделяйки фотоволтаичния панел от акумулатора, като го предпазва от презареждане. За големи проекти към стандартните функции на контролера могат да се добавят и допълнителни. Например: функция нощна светлина, избор на стойности на напрежението инициализиращо край на заряда и избор на стойности за прага на напрежението против дълбок разряд.

Какви са разликите между покривна и наземна централа?

Ще разгледаме един пример с предлаганите от нас модули с размери ширина 0,70 м и височина 1,50 м. За изграждането на една покривна система с мощност от 3000 вата са необходими 20 модула х 150 вата или 40 х 1,05 = 21 м2. На пръв поглед нещата не звучат много, но трябва да се направи анализ на самият покрив. Например приемаме, че имаме изцяло южна равнина на покрива. Нормална практика е в един ред без прекъсване на шините да се поставят до 8 модула, следователно това прави 5,6 метра. Между отделните модули трябва да има въздушна междина от поне 5 мм за подобряване на вентилацията на самите модули. Така шината на един ред е 6 м. Във височина трябва да имаме 4 реда х 1,50 м или 6 м. Отново има междина за профилите в хоризонтална посока и така височината става 6,02 м. Анализът който сме правили до момента показва, че това са едни от най-големите стойности, които могат да бъдат монтирани на четирискатни покриви. Ако същият този модел го превърнем в тегло то става 20 х 13 кг .= 260 кг За алуминиевите профили, скобите и винтовете да сложим още 100 кг така цялото тегло става 360 кг. Средното тегло на м2 става 16 кг което е три пъти по-малко от теглото на циментовите керемиди например. При двускатен покрив равнините обикновено са с по-големи площи и може да се инсталират мощности до 5 кВ..
При равен покрив и при наземна централа нещата стоят малко по-различно. Там се използват триъгълни скоби с наклон от 30 градуса, върху които се поставят хоризонтални профили които държат съответните модули. Най-добре показатели дават, когато са в един ред модулите. Нека се върнем на нашият пример – 20 модула по 0,70 + 0,005 м = 14,0 м. Такъв равен покрив може да намерите само при някой промишлена сграда. При наземна система този размер не е проблемен стига да е с южно изложение. Какво обаче става ако не разполагаме с достатъчно място. Инсталацията се прави на редове. Оказва се обаче, че зимните месеци поради малкият ъгъл на траекторията на слънцето се получава засенчване на редовете. При 30 градуса наклон на модулите разстоянието между два реда трябва да бъде поне 2,83 м. Отново за нашия пример ще се получи 4 реда по 10 модула. Тогава площта, която ни е необходима е ширина 6,10 м а дълбочина 4 реда по 1,04 м + 3 (празните полета между редовете) х 2,83 м = 12,65 м. Следователно са ни нужни 77,16 м2 за същата централа с мощност от 3000 вата.

Какви мероприятия трябва да се предприемат за покриван и наземна система?

При наземна система е възможно да се отлеят предварително бетонови стъпки в земята, които да са добре нивелирани и да бъдат с тегло поне 40 кг на брой модул. Триъгълните скоби се захващат с анкерни болтове за добре изсъхналите бетонови блокчета и по този начин се гарантира ветровото и снеговото натоварване.
При равен покрив вече трябва да се вземе в предвид височината и ветровото натоварване. При инсталации с височина до 10 м баластното натоварване на брой модул е мин 60 кг на модул, а при височина от 10 до 15 м вече става 90 кг на модул. Оказва се в нашият пример, че за 40 модула трябват баластни тегла в размер на 2400 кг и 3600 кг за по-високо монтиране. Това вече е сериозно натоварване и е редно да бъде съобразено с конструктивното решение на покривната конструкция.

В заключение можем да обобщим – до 5 кВ системи могат да се изграждат както на покрив така и наземно. Над тези мощности за предпочитане е наземно изпълнение

Каква батерия да избера за автономна фотоволтаична система?

Батериите за възобновяемите системи са различни по размер и дизайн и зависят от приложението и мястото им на инсталиране. За целта правилния избор на батерия е от съществено значение. Най-важното е да разберете разликите между видовете батерии. Нека уточним, че ще говорим за циклични батерии с възможност за дълбок разряд.

Оловно-киселинни батерии общо се делят на две категории – течностни,т.e. изцяло потопени (Flooded Lead-Acid = FLA) и клапанно регулируеми (Valve-Regulated Lead-Acid = VRLA). В същото време клапанните се делят на два типа – електролит разположен в среда от стъклена вата (Absorbed Glass Mat = AGM) и гелови батерии (GEL).

Причината да се създадат различните видове технологии, е че няма един дизайн подходящ за всички приложения. Един от най-често задаваните въпроси е по какво се различават и какви са им характеристиките?

За разлика от приложенията на батериите в другите области при възобновяемите системи батериите са подложени на уникални режими на разряд и заряд, защото не може да бъде точно прогнозирано вариациите на слънчевото греене. Освен това има и сезонни влияния, които водят до състояния на частичен заряд за неопределено време. Тези фактори могат да доведат батериите в режим на дълбок разряд или слаб заряд. Затова най важното изискване за този род батерии е да имат дълъг цикличен живот.

За целта батериите с дълбочинен разряд са най-добрия избор за възобновяеми приложения.

Нека разгледаме всеки вид с техните предимства и недостатъци!

Течностно напълнени оловно-киселинни батерии (FLA)

Те са най популярните батерии използвани днес за възобновяеми системи. Можете да ги намерите в плоско плочни или тръбен вариант, като тук ще разгледаме само плоските, защото са по-често използвани. Терминът “течностни” се използва, защото този род батерии съдържат електролит, който напълно покрива плочите в батерията. Нивото на електролита трябва да бъде над горната част на плочите и самата поддръжка се състои в това да се следи нивото да не спадне до самите плочи, това ще повреди батерията.

Преимущества:

+ Понижени разходи в дългосрочен аспект;
+ По-дълъг живот;
+ Могат да се поддържат леснор само с добавяне на дестилирана вода;
+ Висок разряден капацитет;
+ По-висока производителност при по-високи температури;
+ По-ефективна е при чести недозареждания;
+ По-дълго време са използвани в практиката.

Недостатъци:

– Периодично обслужване – долива се дестилирана вода;
– Могат да се използват само във вертикално положение;
– Отделя се газ (кислород и водород) при зареждане;
– Може да се получи излизане на киселина при екстремно зареждане;
– Изискват вентилация;
– По-високо ниво на саморазреждане;
– Не могат да се ползват в близост до електрическо оборудване и в лесно запалима среда.

В заключение тези батерии са много надежни и трябва да бъдат първия избор за възобновяеми системи, където могат да бъдат периодично обслужвани и има налична вентилация.

Клапанно регулируеми необслужваеми батерии (VRLA).

Разработени са през 1960, за да елиминират нуждата от добавяне на вода и за използване във всякакво положение. Те са проектиранир така че кислорода отделян при заряд при положителните плочи да може да мигрира към негативните плочи, където да се рекомбинира заедно с водорода във вода. По този начин се намалява загубата на вода. На практика обаче кислородната редукция не е 100% ефективна и еквивалентно количество водород се вентилира навън от батерията. По тази причина клапанните батерии са снабдени с клапан, който позволява газът да напусне батерията, когато налягането се повиши. Затова се наричат клапанно регулируеми и не са запечатани херметически. Така с времето загубата на вода довежда до изсъхване на батерията и влошава нейните параметри.
За самия процес на рекомбинация кислородът, който се е отделил при положителните плочи, трябва да може да се предвижва към съответните негативни плочи, където се е отделил водорода. Това може да стане по два начина, които са довели до разработване на два вида клапанни батерии – AGM и GEL. Те са получили тези имена от принципа, по който кислорода мигрира.

Absorbed Glass Mat (AGM) батерии

AGM батериите са изградени от порьозен сепаратор от стъклена вата, който има способността да абсорбира голямо количество електролит, като позволява някои от порите да останат незапълнени. Тези празни пори действат като канали, през които кислородът се предвижда от положителните към отрицателните плочи. Тази стъклена вата е критичен компонент в батерията, защото тя трябва да е подложена на висока компресия за добър контакт между сепаратора и плочите. В същото време трябва да има висока способност да поглъща електролит и да е достатъчно порьозна.

Предимства:

+ По-евтини спрямо геловите батерии;
+ Широк температурен диапазон спрямо геловите и течностните батерии;
+ По-бавен процес на саморазряд спрямо другите видове;
+ По-добра издръжливост на сътресения и вибрации спрямо другите видове батерии;
+ Най-добри за високо мощностни приложение.

Недостатъци:

– Не са ефективни като FLA и GEL батерии при системир които изискват редовно дълбок разряд. (например 80% DOD);
– Не са ефективни като геловите при ниско мощностни приложения.

Гелови батерии

Геловите батерии работят на същият принцип, но кислородната рекомбинацията се постига по различен метод. Те използват композит стъклена вата монтирана в порьозeн полипропиленов или поливинилхлоридов лист. Батерията е напълнена с гел от силикон смесен със сярна киселина. Когато се добави гелът в батериятар той заема цялото свободно пространство и заема формата на солидната матрица. Поради това че, всички пори в сепаратора са запълнени, няма кислородни канали и в началните етапи на живот на батерият. По същият начин както и при течните батерии с газ генерацията и загубата на вода, гелът изсъхва и се появяват кислородни канали за да може да се предвижи към негативния полюс и да се рекомбинира.

Предимства

+ По-добро отношение отколкото AGM батериите при системи, които изискват дълбоки разряди. (примерно 80% DOD);
+ По-добро отношение AGM батерии за малки по мощност приложения.

Недостатъци

– По-скъпи са в сравнение с FLA или AGM батерии;
– Лоши показатели в сравнение с FLA или AGM батериите при ниски температури;
– Лоши показатели в сравнение с FLA или AGM батериите при редовни циклични плитки разряди (например 20% DOD);
– По-висок саморазряд в равнение с AGM батериите.

Какви са финансовите параметри?

Средната цена на ВАТ е между 1 и 1,5 евро с ДДС, следователно 1000 вата инсталирана мощност са между 1000 и 1500 евро. Обикновено стойността е в средата на диапазона за една такава система, която може да произвежда електричество и да се свържете към преносната мрежа. Стойността зависи преди всичко от цената на фотоволтаичните модули, защото те са най скъпото перо в системата. Правилото и тук е валидно, че колкото по голяма мощност инсталирате толкова тя е по евтина на единица произведена енергия. Разбира се колкото по голяма мощност, толкова повече средства са Ви нужни и те трябва да бъдат добре преценени, за срока на тяхното връщане. В повечето случай се ползват кредити от банки или се разчита на средства по различни програми. Рядко парите са в наличност.

Важните неща, които препоръчваме да вземете в предвид при избор на една система спрямо друга.

Купувайте напълно завършена система от един доставчик!

Не купувайте модули от производител 1, инвертор от производител 2, кабели от трети. Това ще Ви спести нерви и пари от несъответствия.

Не преоразмерявайте!

Купувайте си групи (модул/инвертор) които работят в оптимални режими. Например – имате инвертор който е проектиран за 2000 вата, а вие сте инсталирали слънчеви модули от 1000 вата. Това влошава коефициентът пари/произведена енергия.

Мислете за бъдещето!

Така проектирайте системи си, че ако в бъдеще имате възможност да добавите нови елементи да не се налага да хвърляте стари. Това се постига с подбор на инвертори и комутатори, които ще позволят свързване на нови елементи в бъдеще към съществуващите елементи.

Застраховайте!

Един модул струва от 100 до 250 евро (в зависимост от вида и мощността му) и може да бъде повреден от природни явления като силен вятър или градушка. Ако в следствие на градушка например на 3-та година Ви се повредят модулите, то парите които сте инвестирали сте ги загубили безвъзвратно. Модулите няма да могат да произведжат електричество и няма да печелите пари. За целта до срока на пълното изплащане на системата застраховайте задължително, а след това е препоръчително. Не пестете пари за да спите спокойно.

Как да имам своя собствена система?

Нормалната процедура е следната.

Вариант 1 – Ако тепърва ще строите къща и предвиждате да се монтира на покрива, то трябва да се предвиди наклонът да е подходящ за градът в който се намирате. За повече данни можете да погледнете в точката ПОЛЕЗНО Там сме дали таблица с по големите градове и подходящите параметри за настройки. Конструктора от своя страна трябва да предвиди допълнителното натоварване, което ще се наложи да носи покривната конструкция. Например един модул е 12,71 кг и е с площ от 0,72 м2.. Следователно 1 м2 модул е 17,65 кг. Към това трябва да добавим алуминиеви профили, окачвачи, кабели и т.н. Прави се проверка и за ветрово натоварване.

Вариант 2 – Ако имате вече построена сграда то трябва да бъде измерен ъгълът на покрива и да се избере вариант за доближаване до оптималният ъгъл. Разбира се при сгради с хоризонтален покрив може да се монтират соларните модули, като се използват стойки и алуминиеви профили.

Дотук добре, но даже и да имаме нужните равнини, на които да поставим модулите дали мястото Ви е добро или не. Отговор на този въпрос дават фирмите за одит, които правят проучване и евентуално замерване на мястото, където планирате да монтирате. Редно е да се каже, че НЕ навсякъде е възможно да се монтира поради ред причини. Например – нямате подходяща покривна равнина на юг, имате засенчване от съседна сграда, дървета, комини или хълм, през по-голямата част от зимните месеци имате мъгла (б.р. какво да кажа като и аз живея в София) и т.н. Може би най подходящите условия са на Мусала и Черни връх защото, имате най-добро осветяване и температурите са най-ниски целогодишно, а при ниски температури модулите работят по- добре. Но нека оставим това настрана.

Направили сте одит, имате подходящи условия. Следващата стъпка е избор на система. В страната и в евро зоната има изобилие от фирми производителки, доставчици и представители. За да намалите малко възможните варианти е редно да се запознаете с видовете модули, техните плюсове и минуси и не на последно място гаранциите за тяхната дълго вечност при работа. След това се свързвате с избраните от Вас фирми, представяте им Вашето желание и технически възможности за монтаж и най важното ориентировъчен бюджет. това е едно от най важните пера защото този вид системи не никак евтини..

Следващата стъпка е да анализирате отделните оферти, като в една таблица заложите техническите характеристики, къде се произвежда, гаранции, обслужване в случай на дефект, и не на последна място очаквано време за изплащане, Сравнението не еднакво лесно защото тук идват конфликт от сорта дали китайските модули са по добри от германските, защо всеки казва че неговите произвеждат повече и т.н. Нещата наистина са много разнообразни и затова ние предлагаме на нашите клиенти друга максима – да избирате спрямо бюджета който имате.

След като изберете системата, фирмата производител, доставчик или консултант е редно да се допитате и до местното електро разпределително дружество. Те от своя страна искат да сте собственик или наемател на сградата/теренът, да има изградено трасе а при голяма мощност и трафопост и сертификати за използваното оборудване (обикновено производители в ЕС дават декларации ,а китайците и японците сертификати че отговарят на евро нормите). Подписва се договор с енергото, след това се поръчва оборудването. Следват доставка, монтаж и настройка. И последната стъпка е подписване на споразумение с енергото и почвате да произвеждате. Ще попитате – Колко врем отнема това? Средно около три месеца.

Как работи системата?

Основната част от тази система са соларните модули. Те трансформират слънчевата енергия достигнала до Земята директно в постоянен електрически ток. След това с помощта на инвертор този постоянен електрически ток се преобразува в променлив. В инверторите се вграждат и системи за следене на честотата, с чиято помощ по променливото напрежение на преносната мрежа се съгласува произвежданото от соларните модули и по този начин енергията се предава в преносната мрежа.

Разбира се това става само когато грее слънце (денем) и при подходящи условия – т.е. няма облаци, не е натрупан сняг по модулите или пък не пада сянка от съседни сгради или природни дадености (хълм).

Нощно време потреблението става от преносната мрежа както сме свикнали. В крайна сметка всеки месец благодарение на електронния електромер в таблото се отчитат произведената и консумираната от Вас енергия и ако сте произвели повече парите Ви се връщат. Далеч сме то мисълта да Ви изнасяме лекция по въпросът – ще кажем само че ако в момента 1 кВчас струва  около 0,15 лева,, то произведената от Вас енергия се заплаща от порядък около 0,70 – 0,75 лева (това зависи от ДКЕВР – четете в разделът полезно) така че само остава да се надявате на повече слънчеви дни. Този вариант е подходящ когато сте свързани с преносната система

Разбира се  възможно е да използвате слънчева енергия без да имате нищо общо с монополистите и да чакате за разрешителни и да подписвате договори. Това е така наречената самостоятелна система.

При нея модулът се свързва с зареждаш контролер, който зарежда акумулаторна батерия. Ако Ви е необходимо захранване на постоянен ток ползвате директно. Ако не с помощта на инвертора отново получавате променлив ток. Този вариант се използва за ниски по мощност потребления – например енерго спестяващи лампи от 5 до 21 вата, радио и ТВ приемници (един цветен 29 инчов ТВ консумира около 100 Вата, водни помпи в шадравани до 100 вата, мотори на ПВЦ щори и други. Този вариант е подходящ за места, където нямате връзка с преносната мрежа – примерно на изглед в планината, на море ако сте извън населено място или къмпинг.

Защо си заслужава да имам такава система?

  • Вие генерирате Ваша собствена електрическа енергия;
  • Вие използвате неизчерпаемата слънчева енергия за себе си. Това спомага за опазване на околната среда. Знаете ли че производството на 1 кВ от слънчева енергия спестява 850 кг СО2 (въглероден двуокис) за една година? За целта Вие активно опазвате околната среда;
  • Вие сами можете да решите дали да вградите една слънчева система в архитектурата на Вашата къща – като това увеличава стойността на Вашата сграда;
  • Инсталирайки си соларна система става с универсални модули, които работят без проблеми и без изискване на допълнителни настройки и поддръжки.

Е още ли не сте решили какво да направите?